сряда, 27 февруари 2019 г.

Бойният спорт като мотиватор за преодоляване на зависимостта





Какво общо има Кудо с пристрастяванията? Има - с преодоляването им! За да се справи човек с алкохола, дрогата, порното, хазарта, се минава през специфични стъпки: анализ на характерови травми и липси, когнитивно разграничаване на изкривените мисли и вярвания, тласкащи и поддържащи зависимостта, залагане на адаптивни, адекватни вярвания, молитва и медитация, дисциплиниран режим на живот, трудотерапия, спорт. Променят се средата, компанията, елиминират се поддържащите фактори. Зависимостта е социално комуникативен, междуличностов проблем и ефективното справяне  задължава контекстът да бъде качествената, любяща и подкрепяща среда на общност за зависимости, създаваща здрави външни граници, постепенно интернализирани като вътрешни. 

Защо Кудо? Защото имплицитно включва в практиката си най-важните елементи, преобразуващи зависимостта в свобода. И не само защото в превод Кудо означава пътят на свободата. В основата на коя да е зависимост, при каквато и да е поддържаща я характерова структура, присъства т.н. орална компонента - преживяване на самотна, безлюбна откъснатост, изоставена неподкрепеност. В Кудо тренировките участват сърцати, съзнателни, интелигентни хора - създава се среда с качествен, братски дух, която активно взаимодейства с вярванията за безлюбна самота, като съдейства създаването на нови - за интегрирана включеност, приемане, съпричастност, част от екип и система. 

На всяко ниво от пътеката по справяне със зависимостта, се изисква активирано и спокойно поддържано волево усилие, мотивация и дисциплина, приемане на непознатото, излизане от зоната на комфорта и смело пребиваване в зоната на възможностите. А в същността си, заниманията по Кудо представляват постоянно пребиваване в тази зона на възможностите, при мощно активирана мъжествена воля, мотивация, в условията на дисциплината и духа на воина, Будо. При преодоляването на зависимостта, смирено-мотивираното волево усилие, е основно и при когнитивната, и в молитвената, медитативна и поведенческа работа от процеса на освобождаване. По тази причина, бойният спорт и конкретно, уникалността на Кудо, са активно вплитани в терапевтичния процес. 

Силно препоръчвам заниманията по Кудо и на клиентите си, преживяващи социална тревожност, хипохондрия, паническо и генерализирано тревожно р-во,  депресивност пр. невротични казуси. Защото антидотът на страха и потиснатостта, е мотивираната смелост, която Кудо уверено възпитава!

.......................................

Орлин Баев, психотерапевт







неделя, 24 февруари 2019 г.

Боен Клуб

Боен Клуб филмът...

Къде е мъжествеността в наши дни? Не, не мачовщината, компенсираща липсата на мъжественост, не. За мъжествеността говоря! В масовостта на мъже, възпитавани от самотни майки, без мъжки модел, или в семейства с властни мами и слаби татковци, идващи от собственото си подобно семейство, при размити и все по-размиващи се полови роли, дадени от нейно величество природата и либерастия, обявявана за свобода и норма, мъжествеността в съвремието сякаш поизчезна... Или поне задряма. Дори не говоря за полове - говоря за баланс. Защото ако мъжът отвън е мъжествен, отвътре е прегърнал женската си част, слабостта и безсилието си. А жената, когато отвън е женствена, отвътре е интегрирала мъжкия си противополюс. Двата пола са като двете крила на птица - само когато са в баланс в самия индивид и в партньорската двойка, естествената двуполюсност задвижва динамото на любовта, от която идва смисълът.

Ако го няма този баланс, допълването е невротично - сглобката е налична, но изкривена, в комбинация отдалечила се от естествения порядък. Една властна жена почти винаги твърди: "Искам силен мъж!" Когато такъв обаче се появи, става война. А подходящ се оказва, онзи подчехълния, който поема цялото недоволство, всъщност несъзнавано искано да бъде давано и получавано и от двете страни. 

Относно джендърите - думичката означава психично полова принадлежност. Основните полове са два - мъжки и женски, идентични с биологичните. Винаги е имало нормални вариации, отклонения. Забележи, нормални, естествено заложени, а не модно натрапвани (виж "Проорецът на Джоузеф Овертон") от пропадаща цивилизация, крещяща че деградацията ѝ трябва да бъде приемана за развитие и норма - иначе, едва ли не, на кладата... Та, нищо срещу естествените различия. Винаги ги е имало.



Но, за мъжествеността! И жените и мъжете, ако бъдем честни, ще се съгласим, че става все по-дефицитна стока. В света на мъжки момичета и женствени момчета, на жените се налага да си припомнят как да бъдат жени а на мъжете, мъже. Ето, съществуват изключително полезни обучения, учещи жените на женствена привлекателност, съблазняване, чар и въобще, на припомняне какво е да бъдеш жена в един свят, залитнал към болно мъжкаранска еманципация, превръщаща жените в мъже в женски тела. Има буквално хиляди книги, напипали това залитане и опитващи се да помогнат на нежния пол да възвърне изконната си женска сила. Защото наистина е прекрасна и различна от мъжката. А мъжете и техните мъжки инициации на мъжество - къде са? Ето, жената намира книги, многобройни курсове, ролевия модел на обучаващата, който да интернализира като свой собствен...  А мъжете? Какво става с мамините синчета, женчовците, с мъжа на жена си? Та дори този ритуал на прехода, казармата, бе премахната. Колкото и минуси да имаше, все пак, даваше доста на мъжа.

Защото мъжът има нужда от трудности, болка, преодоляване, изпитания, предизвикателства и надмогването им, житейски баири и изкачването им упорито и отдадено. Мъжът има нужда от мъжка компания и мъже-приятели, за да се почувства воина или вълка от глутницата, какъвто всъщност е отвътре си. Разбира се, от хубава, женствена и лоялна жена! Може да привлече обаче такава, само с огнената си мъжественост. А мъжественост, дух на лоялност, братско воинска взаимопомощ и смирено себезаявяване в лицето на опасността и житейските трудности - това мъжът учи от смелия си баща, както и от здравата мъжка среда и компания.



Мъжът се нуждае от здрав риск, известна опасност и надмогване на страховете си ежедневно и смело. От известна доза авантюризъм и неизвестност, в които да "скача" с доверието в себе си и живота си, за да ги превърне в един добър риск мениджмънт, приложен в ловното поле на бизнеса си. Съвременният мъж отчаяно се нуждае от силен и здрав мъжки модел, с който да се идентифицира, приеме в себе си и превърне в собствената си мъжественост.

Къде да се случи? Къде един съзнаващ липсите си съвременен мъж може да намери мъжествен ролеви модел, който да следва? В офиса мъжествеността определено не се цени, особено при работа на по-ниско ниво. Работата често е монотонна, скучна, никак несъобразена с изконно мъжката експлозивност, здрава тестостеронова агресия и пробивност. Ако от офиса, се прибере у дома и отново седне пред компютъра, с мъжествеността всичко е приключено!

Тогава?

Тогава идват тренировките по Кудо в боен клуб Кудо-Славия! Защото в Кудо, този път на свободното съзнание, основен е воинският дух на мъжество и самообладание, в ядрото на воинския път, Будо. В Кудо единоборството, секундата е разделяна на стотни в едно особено, повишено съзнание, или както някои го наричат, второ внимание. Рискът е максимален, забраните практически липсват, контактът е максимален и изцяло реалистичен. Болката е немалка, но мъжествено се издържа. Пада се и се става. И пак и пак, както в живота. Трудно е, много боли и изисква пълно отдаване - което в живота е единственият начин за постигане. Когато другите приключват, кудоката (трениращият Кудо) едва започва - без излишни приказки, засукани философии и интелектуализиране - сурово, ефективно усилие с познанието, че единствено от теб зависи резултатът. А той се изгражда във всеки тренировъчен миг, ежедневно. В Кудо основен фактор е уважението и естествената нравственост, идваща от практиката на медитация, силно препоръчвана. Самият основател на Кудо, Азума Такаши, освен майстор в няколко бойни стила, е философ и медитатор.

В залата по Кудо, за разлика от други подобни стилове, се чувства духът на братския взаимен респект, а трениращите по правило, са интелигентни над средното. Просто така се получава - посланията по мъжка дисциплина, воля и каляване на духа, привличат такива. Ако човек има желание, може да се състезава, но не е задължително. Основната цел са не състезателните постижения, а духът на воина!

...................

Орлин


сряда, 20 февруари 2019 г.

Кудо или Бразилско Джуджицу


Моят татко - по-силен от твоя татко, нъц нъц... 

Във видеата в нета често може да се срещне едно детинско, черно бяло противопоставяне - този боен стил срещу онзи другия. Такова инфантилно или/ или мислене е като при дете, което пита мама "Кои във филма са добрите/ нашите? Индианците или каубоите?"... 

Не е до боен стил. До добър треньор и качествени трениращи е! 

Е. има един достатъчно добър критерий, който все пак, въпреки гореказаното, поставя някои стилове "едни гърди" пред другите. А именно, присъстват ли повечко бойци на шампионати по свободни боеве и печелят ли ги! Досега не съм видял айкидока, тай чи или санди мурти практици (правещи основно техните си стилове...), в такива... :) 

Съвременните информационни комуникации правят всяка област мултидисциплинарна - от еклектично смесена "боза с айрян", през качествена интеграция, обединяваща отделни единици до гещалта на нова структура, различна от съставящите я части, до холистично вдъхновени и изцяло новаторски системи, включващи доброто от старите, но съдържащи качествено неприсъствали в никои от тях досега елементи и дух. Това важи за всяка област - научна, изкуствоведска, културална и в тематичния конкретен случай на тези няколко реда, приложно спортната. 

Практически понастоящем все по-малка е техническата разлика между бойни стилове с различни имена - Кудо, бойно самбо, бразилско джуджицу, карашикът мма, киокушин по правилник рзрешаващ ръце в главата и борба, кик или тай бокс с борбени прийоми и т.н. Има малки разлики, но и те все повече се обхващат и интегрират от всяка от различните от тренираната школи.

Кой от реално ефективните (не от спортно фантазните...) бойни стилове е по-добрият?

Няма такъв! Има по-добри и отдадени треньори, умеещи да заразят с ентусиазма си повече практикуващи, от които естествено някои се отличават с качествата си. Та, не до стила, а до треньора и трениращия е! 

Какво е общото на Кудо с другите споменати или не по-горе системи? 

Обща е техниката - удари, ритници, с глава, лакти, колене, мятанията, заключванията и болковите прийоми. 

Какво в Кудо е различно?

Различна е изключително агресивната настъпателност, дошла пряко от духа на Киокушина, от който Кудо всъщност произлиза. Също така - малки разлики в позицията, гарда, придвижването и динамиката на настъпателността, идващи пак от невероятната пробивност на киокушина, преминала в този боен Киокушин - КУДО. 

Нещо изключително важно: различен е духът на уважение, братският, воински нравствен кодекс, вложен в духа на КУДО, идващ от медитативния будизъм. Дух на респект и вътрешен мир, самообладание и смирена сила, ненатрапчиво присъстващи в тренировъчното дожо (зала). 

Орлин