Къде е мъжествеността в наши дни? Не, не мачовщината, компенсираща липсата на мъжественост, не. За мъжествеността говоря! В масовостта на мъже, възпитавани от самотни майки, без мъжки модел, или в семейства с властни мами и слаби татковци, идващи от собственото си подобно семейство, при размити и все по-размиващи се полови роли, дадени от нейно величество природата и либерастия, обявявана за свобода и норма, мъжествеността в съвремието сякаш поизчезна... Или поне задряма. Дори не говоря за полове - говоря за баланс. Защото ако мъжът отвън е мъжествен, отвътре е прегърнал женската си част, слабостта и безсилието си. А жената, когато отвън е женствена, отвътре е интегрирала мъжкия си противополюс. Двата пола са като двете крила на птица - само когато са в баланс в самия индивид и в партньорската двойка, естествената двуполюсност задвижва динамото на любовта, от която идва смисълът.
Ако го няма този баланс, допълването е невротично - сглобката е налична, но изкривена, в комбинация отдалечила се от естествения порядък. Една властна жена почти винаги твърди: "Искам силен мъж!" Когато такъв обаче се появи, става война. А подходящ се оказва, онзи подчехълния, който поема цялото недоволство, всъщност несъзнавано искано да бъде давано и получавано и от двете страни.
Но, за мъжествеността! И жените и мъжете, ако бъдем честни, ще се съгласим, че става все по-дефицитна стока. В света на мъжки момичета и женствени момчета, на жените се налага да си припомнят как да бъдат жени а на мъжете, мъже. Ето, съществуват изключително полезни обучения, учещи жените на женствена привлекателност, съблазняване, чар и въобще, на припомняне какво е да бъдеш жена в един свят, залитнал към болно мъжкаранска еманципация, превръщаща жените в мъже в женски тела. Има буквално хиляди книги, напипали това залитане и опитващи се да помогнат на нежния пол да възвърне изконната си женска сила. Защото наистина е прекрасна и различна от мъжката. А мъжете и техните мъжки инициации на мъжество - къде са? Ето, жената намира книги, многобройни курсове, ролевия модел на обучаващата, който да интернализира като свой собствен... А мъжете? Какво става с мамините синчета, женчовците, с мъжа на жена си? Та дори този ритуал на прехода, казармата, бе премахната. Колкото и минуси да имаше, все пак, даваше доста на мъжа.
Защото мъжът има нужда от трудности, болка, преодоляване, изпитания, предизвикателства и надмогването им, житейски баири и изкачването им упорито и отдадено. Мъжът има нужда от мъжка компания и мъже-приятели, за да се почувства воина или вълка от глутницата, какъвто всъщност е отвътре си. Разбира се, от хубава, женствена и лоялна жена! Може да привлече обаче такава, само с огнената си мъжественост. А мъжественост, дух на лоялност, братско воинска взаимопомощ и смирено себезаявяване в лицето на опасността и житейските трудности - това мъжът учи от смелия си баща, както и от здравата мъжка среда и компания.
Мъжът се нуждае от здрав риск, известна опасност и надмогване на страховете си ежедневно и смело. От известна доза авантюризъм и неизвестност, в които да "скача" с доверието в себе си и живота си, за да ги превърне в един добър риск мениджмънт, приложен в ловното поле на бизнеса си. Съвременният мъж отчаяно се нуждае от силен и здрав мъжки модел, с който да се идентифицира, приеме в себе си и превърне в собствената си мъжественост.
Къде да се случи? Къде един съзнаващ липсите си съвременен мъж може да намери мъжествен ролеви модел, който да следва? В офиса мъжествеността определено не се цени, особено при работа на по-ниско ниво. Работата често е монотонна, скучна, никак несъобразена с изконно мъжката експлозивност, здрава тестостеронова агресия и пробивност. Ако от офиса, се прибере у дома и отново седне пред компютъра, с мъжествеността всичко е приключено!
Тогава?
Тогава идват тренировките по Кудо в боен клуб Кудо-Славия! Защото в Кудо, този път на свободното съзнание, основен е воинският дух на мъжество и самообладание, в ядрото на воинския път, Будо. В Кудо единоборството, секундата е разделяна на стотни в едно особено, повишено съзнание, или както някои го наричат, второ внимание. Рискът е максимален, забраните практически липсват, контактът е максимален и изцяло реалистичен. Болката е немалка, но мъжествено се издържа. Пада се и се става. И пак и пак, както в живота. Трудно е, много боли и изисква пълно отдаване - което в живота е единственият начин за постигане. Когато другите приключват, кудоката (трениращият Кудо) едва започва - без излишни приказки, засукани философии и интелектуализиране - сурово, ефективно усилие с познанието, че единствено от теб зависи резултатът. А той се изгражда във всеки тренировъчен миг, ежедневно. В Кудо основен фактор е уважението и естествената нравственост, идваща от практиката на медитация, силно препоръчвана. Самият основател на Кудо, Азума Такаши, освен майстор в няколко бойни стила, е философ и медитатор.
В залата по Кудо, за разлика от други подобни стилове, се чувства духът на братския взаимен респект, а трениращите по правило, са интелигентни над средното. Просто така се получава - посланията по мъжка дисциплина, воля и каляване на духа, привличат такива. Ако човек има желание, може да се състезава, но не е задължително. Основната цел са не състезателните постижения, а духът на воина!
...................
Орлин
