сряда, 27 февруари 2019 г.

Бойният спорт като мотиватор за преодоляване на зависимостта





Какво общо има Кудо с пристрастяванията? Има - с преодоляването им! За да се справи човек с алкохола, дрогата, порното, хазарта, се минава през специфични стъпки: анализ на характерови травми и липси, когнитивно разграничаване на изкривените мисли и вярвания, тласкащи и поддържащи зависимостта, залагане на адаптивни, адекватни вярвания, молитва и медитация, дисциплиниран режим на живот, трудотерапия, спорт. Променят се средата, компанията, елиминират се поддържащите фактори. Зависимостта е социално комуникативен, междуличностов проблем и ефективното справяне  задължава контекстът да бъде качествената, любяща и подкрепяща среда на общност за зависимости, създаваща здрави външни граници, постепенно интернализирани като вътрешни. 

Защо Кудо? Защото имплицитно включва в практиката си най-важните елементи, преобразуващи зависимостта в свобода. И не само защото в превод Кудо означава пътят на свободата. В основата на коя да е зависимост, при каквато и да е поддържаща я характерова структура, присъства т.н. орална компонента - преживяване на самотна, безлюбна откъснатост, изоставена неподкрепеност. В Кудо тренировките участват сърцати, съзнателни, интелигентни хора - създава се среда с качествен, братски дух, която активно взаимодейства с вярванията за безлюбна самота, като съдейства създаването на нови - за интегрирана включеност, приемане, съпричастност, част от екип и система. 

На всяко ниво от пътеката по справяне със зависимостта, се изисква активирано и спокойно поддържано волево усилие, мотивация и дисциплина, приемане на непознатото, излизане от зоната на комфорта и смело пребиваване в зоната на възможностите. А в същността си, заниманията по Кудо представляват постоянно пребиваване в тази зона на възможностите, при мощно активирана мъжествена воля, мотивация, в условията на дисциплината и духа на воина, Будо. При преодоляването на зависимостта, смирено-мотивираното волево усилие, е основно и при когнитивната, и в молитвената, медитативна и поведенческа работа от процеса на освобождаване. По тази причина, бойният спорт и конкретно, уникалността на Кудо, са активно вплитани в терапевтичния процес. 

Силно препоръчвам заниманията по Кудо и на клиентите си, преживяващи социална тревожност, хипохондрия, паническо и генерализирано тревожно р-во,  депресивност пр. невротични казуси. Защото антидотът на страха и потиснатостта, е мотивираната смелост, която Кудо уверено възпитава!

.......................................

Орлин Баев, психотерапевт







неделя, 24 февруари 2019 г.

Боен Клуб

Боен Клуб филмът...

Къде е мъжествеността в наши дни? Не, не мачовщината, компенсираща липсата на мъжественост, не. За мъжествеността говоря! В масовостта на мъже, възпитавани от самотни майки, без мъжки модел, или в семейства с властни мами и слаби татковци, идващи от собственото си подобно семейство, при размити и все по-размиващи се полови роли, дадени от нейно величество природата и либерастия, обявявана за свобода и норма, мъжествеността в съвремието сякаш поизчезна... Или поне задряма. Дори не говоря за полове - говоря за баланс. Защото ако мъжът отвън е мъжествен, отвътре е прегърнал женската си част, слабостта и безсилието си. А жената, когато отвън е женствена, отвътре е интегрирала мъжкия си противополюс. Двата пола са като двете крила на птица - само когато са в баланс в самия индивид и в партньорската двойка, естествената двуполюсност задвижва динамото на любовта, от която идва смисълът.

Ако го няма този баланс, допълването е невротично - сглобката е налична, но изкривена, в комбинация отдалечила се от естествения порядък. Една властна жена почти винаги твърди: "Искам силен мъж!" Когато такъв обаче се появи, става война. А подходящ се оказва, онзи подчехълния, който поема цялото недоволство, всъщност несъзнавано искано да бъде давано и получавано и от двете страни. 

Относно джендърите - думичката означава психично полова принадлежност. Основните полове са два - мъжки и женски, идентични с биологичните. Винаги е имало нормални вариации, отклонения. Забележи, нормални, естествено заложени, а не модно натрапвани (виж "Проорецът на Джоузеф Овертон") от пропадаща цивилизация, крещяща че деградацията ѝ трябва да бъде приемана за развитие и норма - иначе, едва ли не, на кладата... Та, нищо срещу естествените различия. Винаги ги е имало.



Но, за мъжествеността! И жените и мъжете, ако бъдем честни, ще се съгласим, че става все по-дефицитна стока. В света на мъжки момичета и женствени момчета, на жените се налага да си припомнят как да бъдат жени а на мъжете, мъже. Ето, съществуват изключително полезни обучения, учещи жените на женствена привлекателност, съблазняване, чар и въобще, на припомняне какво е да бъдеш жена в един свят, залитнал към болно мъжкаранска еманципация, превръщаща жените в мъже в женски тела. Има буквално хиляди книги, напипали това залитане и опитващи се да помогнат на нежния пол да възвърне изконната си женска сила. Защото наистина е прекрасна и различна от мъжката. А мъжете и техните мъжки инициации на мъжество - къде са? Ето, жената намира книги, многобройни курсове, ролевия модел на обучаващата, който да интернализира като свой собствен...  А мъжете? Какво става с мамините синчета, женчовците, с мъжа на жена си? Та дори този ритуал на прехода, казармата, бе премахната. Колкото и минуси да имаше, все пак, даваше доста на мъжа.

Защото мъжът има нужда от трудности, болка, преодоляване, изпитания, предизвикателства и надмогването им, житейски баири и изкачването им упорито и отдадено. Мъжът има нужда от мъжка компания и мъже-приятели, за да се почувства воина или вълка от глутницата, какъвто всъщност е отвътре си. Разбира се, от хубава, женствена и лоялна жена! Може да привлече обаче такава, само с огнената си мъжественост. А мъжественост, дух на лоялност, братско воинска взаимопомощ и смирено себезаявяване в лицето на опасността и житейските трудности - това мъжът учи от смелия си баща, както и от здравата мъжка среда и компания.



Мъжът се нуждае от здрав риск, известна опасност и надмогване на страховете си ежедневно и смело. От известна доза авантюризъм и неизвестност, в които да "скача" с доверието в себе си и живота си, за да ги превърне в един добър риск мениджмънт, приложен в ловното поле на бизнеса си. Съвременният мъж отчаяно се нуждае от силен и здрав мъжки модел, с който да се идентифицира, приеме в себе си и превърне в собствената си мъжественост.

Къде да се случи? Къде един съзнаващ липсите си съвременен мъж може да намери мъжествен ролеви модел, който да следва? В офиса мъжествеността определено не се цени, особено при работа на по-ниско ниво. Работата често е монотонна, скучна, никак несъобразена с изконно мъжката експлозивност, здрава тестостеронова агресия и пробивност. Ако от офиса, се прибере у дома и отново седне пред компютъра, с мъжествеността всичко е приключено!

Тогава?

Тогава идват тренировките по Кудо в боен клуб Кудо-Славия! Защото в Кудо, този път на свободното съзнание, основен е воинският дух на мъжество и самообладание, в ядрото на воинския път, Будо. В Кудо единоборството, секундата е разделяна на стотни в едно особено, повишено съзнание, или както някои го наричат, второ внимание. Рискът е максимален, забраните практически липсват, контактът е максимален и изцяло реалистичен. Болката е немалка, но мъжествено се издържа. Пада се и се става. И пак и пак, както в живота. Трудно е, много боли и изисква пълно отдаване - което в живота е единственият начин за постигане. Когато другите приключват, кудоката (трениращият Кудо) едва започва - без излишни приказки, засукани философии и интелектуализиране - сурово, ефективно усилие с познанието, че единствено от теб зависи резултатът. А той се изгражда във всеки тренировъчен миг, ежедневно. В Кудо основен фактор е уважението и естествената нравственост, идваща от практиката на медитация, силно препоръчвана. Самият основател на Кудо, Азума Такаши, освен майстор в няколко бойни стила, е философ и медитатор.

В залата по Кудо, за разлика от други подобни стилове, се чувства духът на братския взаимен респект, а трениращите по правило, са интелигентни над средното. Просто така се получава - посланията по мъжка дисциплина, воля и каляване на духа, привличат такива. Ако човек има желание, може да се състезава, но не е задължително. Основната цел са не състезателните постижения, а духът на воина!

...................

Орлин


сряда, 20 февруари 2019 г.

Кудо или Бразилско Джуджицу


Моят татко - по-силен от твоя татко, нъц нъц... 

Във видеата в нета често може да се срещне едно детинско, черно бяло противопоставяне - този боен стил срещу онзи другия. Такова инфантилно или/ или мислене е като при дете, което пита мама "Кои във филма са добрите/ нашите? Индианците или каубоите?"... 

Не е до боен стил. До добър треньор и качествени трениращи е! 

Е. има един достатъчно добър критерий, който все пак, въпреки гореказаното, поставя някои стилове "едни гърди" пред другите. А именно, присъстват ли повечко бойци на шампионати по свободни боеве и печелят ли ги! Досега не съм видял айкидока, тай чи или санди мурти практици (правещи основно техните си стилове...), в такива... :) 

Съвременните информационни комуникации правят всяка област мултидисциплинарна - от еклектично смесена "боза с айрян", през качествена интеграция, обединяваща отделни единици до гещалта на нова структура, различна от съставящите я части, до холистично вдъхновени и изцяло новаторски системи, включващи доброто от старите, но съдържащи качествено неприсъствали в никои от тях досега елементи и дух. Това важи за всяка област - научна, изкуствоведска, културална и в тематичния конкретен случай на тези няколко реда, приложно спортната. 

Практически понастоящем все по-малка е техническата разлика между бойни стилове с различни имена - Кудо, бойно самбо, бразилско джуджицу, карашикът мма, киокушин по правилник рзрешаващ ръце в главата и борба, кик или тай бокс с борбени прийоми и т.н. Има малки разлики, но и те все повече се обхващат и интегрират от всяка от различните от тренираната школи.

Кой от реално ефективните (не от спортно фантазните...) бойни стилове е по-добрият?

Няма такъв! Има по-добри и отдадени треньори, умеещи да заразят с ентусиазма си повече практикуващи, от които естествено някои се отличават с качествата си. Та, не до стила, а до треньора и трениращия е! 

Какво е общото на Кудо с другите споменати или не по-горе системи? 

Обща е техниката - удари, ритници, с глава, лакти, колене, мятанията, заключванията и болковите прийоми. 

Какво в Кудо е различно?

Различна е изключително агресивната настъпателност, дошла пряко от духа на Киокушина, от който Кудо всъщност произлиза. Също така - малки разлики в позицията, гарда, придвижването и динамиката на настъпателността, идващи пак от невероятната пробивност на киокушина, преминала в този боен Киокушин - КУДО. 

Нещо изключително важно: различен е духът на уважение, братският, воински нравствен кодекс, вложен в духа на КУДО, идващ от медитативния будизъм. Дух на респект и вътрешен мир, самообладание и смирена сила, ненатрапчиво присъстващи в тренировъчното дожо (зала). 

Орлин



понеделник, 28 януари 2019 г.

Воински Път - Първичен Дух

Първичен Дух - директивна НЛП сесия


Кудо произлиза от Киокушин Карате - с този аудио НЛП запис изразявам заслужен респект към основата на КУДО - Киокушин Карате. Защото извън формалностите, Кудо е боен Киокушин!

..............................................

Смирена упоритост! В този момент и във всеки момент, в който гласът ми отеква в намерението ти за смело житейско присъствие, знаеш че Животът обича смелите и постоянно предоставя нови шансове и още възможности – само на смелите и единствено на смелите.

Колкото повече сега напрежението се прелива в релаксацията, силата на спокойствието разтваря всеки страх до гориво за самоуверената ти мощ. Да, точно така! Всяка моя дума вече резонира в огледалните ти неврони с искреното ти желание за сила. Тази сила на любовта към силата на мъдростта да живееш смело, силно и красиво, следвайки потенциала, сега ползващ всяко все по-отпускащо се напрежение като импулс в пътя на самоуверената ти мощ. Тези неврални пътечки на силата, естествено прихващащи импулсите от старите невропътечки на навика за страхуване, преливайки ги в пътя на вдъхновеното, светло и високо самочувствие.

При всяко издишване по веднъж, наум, три пъти възнамери:

Висока себеоценка!
Висока себеоценка!
Висока себеоценка!

Сега, когато тялото сякаш все повече натежава в това сънно отпускане в съзнателния сън, не е нужно да те насочвам към самоувереност в тази хипноза в съня, докато силата на потенциала ти вече залива целия ти житейски опит, такъв какъвто е, разтваряйки илюзията за статичност, захванала се за жалкото съжаление или самосъжаление, в огъня на високата визия, в която всичко е на мястото си. Да, в тази безжалостност, в която безусловно обичаш всеки миг от опита си, докато вече е уникална част от величието на потенциала ти, носещ това преливане от сила. Да, в тези усещания, точно така – именно в тези усещания, оставящи мислите ти да преминат във вибрантното присъствие на силата на смелата самоувереност. 

Тази смела самоувереност, лееща се като Ниагара от безпредела на възнамеряването ти за сила и мощ. Силата на естествената мъдрост да обичаш, докато живееш от все душа и сърце, помитащо силно в целеустремения устрем към целите, така добре известни на теб, същинския Човек. Висока Себеоценка!  Висока Себеоценка! … Това усещане за автентична самоувереност, да! Дълбоко в транса, мхм, още по-дълбоко в магията на блаженството да живееш истински, по любосилата на върховната експлозия, от миг на миг все по-постоянно проявяваща устойчивия си заряд в могъществото на непреклонната ти решимост. В тази сила на самоувереността, да! Обиквайки страха си, вече е преобразуван в силата на самоувереността ти!

Чуй този ритъм на духа ти! Вътрешен фонов ритъм: фин, груб, любящ, труден, цялостен, истински. Ритъм, който те прихваща стабилно и отключва ритъма на потенциала.

Питали някого:

-          Как можеш да правиш едно и също толкова пъти, да гледаш един филм по 30 пъти, да четеш стиховете на Руми по 100 пъти, да тичаш така упорито, да следваш цел и посока толкова отдадено?"...  

-          Той отвърнал: „Стиховете, молитвата, мантрата, професионалната насоченост или тичането са същите, но във всеки момент аз съм друг. То е като живота - един и същ е, но възприятието за него варира в огромни мащаби.
Та, житейското еднонасочено фокусиране, води до проява на многообразието на потенциала... Дхарана и Дхиана, съсредоточаване и безмълвно, медитативно осъзнаване. Защото йога не е в залата и не е "краката на главата и шпагат", но е сливане с потенциала.

За маратонски бегачи в тичането и в житейското творчество. Защото в този живот или не само, реализирането на всичко, което напира да се прояви, изисква ... маратонска нагласа, маратонско целеполагане, целепостигане и начин на живот...
-          А как стигна до тези познания, как ги приложи в живота си? – попитали човека…

-          Истинските познания, са преживените – отговорил той. Преди време тренирах Киокушинкай До - структура, дисциплина, воля за победа, поемане на болка и максимум риск, при минимум щети, здрава агресия, пробивност, сила и воля, падане и става, провал и въздигане, още раздираща болка, експлозивност и издръжливост, упоритост, отдаденост, постъпателност, ежедневно и тотално надхвърляне на себе си и излизане от комфортната зона, постоянно на ръба и затова максимално жив... После йога... Даде ми много йога, но заблудите около наивния позитивизъм, популирани през нея, много и взеха...

А киокушин си е същинска йога - път е - до (дао). Повечето от останалите там повече от началните десетина години, медитират, четат, учат се постоянно, развиват се многостранно, живеят силно... Не съм правил киокушин от мнооого време. Думата означава "Първичен дух". Духът му обаче е в мен - през този първичен дух работя, живея...

-          Киокушин, маратонска нагласа… А не е ли трудно, не е ли много далечно?

-          Представи си какво е да си "маратонски бегач" в живота! Не е взиране в крайната цел - така се спъваш, обезсърчаваш, падаш. Миг за миг е, фокус в процеса на 100% е, при следване на ориентира на целта. Сега. Още една крачка, още една стъпка, още миг на ръба и отвъд него, в зоната на потенциала е. То е като преодоляването на пиенето или дрогата. Решението е "Само днес - днес съм чист! Утре не знам, утре ок...!" А утре отново е "Само днес!"... Защото дрогата на мрънкаческата нагласа се продава масово на пазара на блеенето…

Чувайки тази житейска опитност, знам че вътрешната ти опитност реагира в акорд с посланията по сила, дисциплинирана мотивация и решителността да преживееш живота си с мощта на ядрен взрив, канализиран през електроцентралата на смисления ти успех. Тази ядрена самоувереност, точно така! Знаеш или не знаеш дали подсъзнанието ти все повече познава зарядите на безкрая ти, знам че свръхсъзнанието ти мощно влива това високо самочувствие, идващо от първичността на духа ти – киокушин!


Киокушин, сила на духа – сега и във всяко следващо сега, завинаги!

.......................................


Орлин Баев

събота, 26 януари 2019 г.

Пътят на Свободата, Ку - До


Лекторът говори за пътя на воина, пътя на бойните изкуства. Пустотата като път на истината, на свободата. Целта не е да победиш враговете си, а себе си!

На запад често практиката на боен спорт се превръща от До (път, Дао), в максимално ефективно взаимно налагане, при тотално липсваща вътрешна хармония, мир и естествена нравственост, осъзнавани в медитация. Ку-До затова съдържа ПЪТ в името си, защото изначално следва принципите на воинската пътека. Макар и да изхождат от будизма, в същността си са универсални и преживяеми в редовна практика на медитация. Интензивната и упорита тренировка, се явява динамична част от този медитативен път към безкрая! 

Основата на Кудо



Различно е Кудо! Да, смесено бойно изкуство е. Свързват го с муай тай, кик бокса и т.н. Това се прави единствено по рекламни причини. Да, ползва се всичко. Но, в ядрото си е КИОКУШИН !!!

Киокушин, върнат към източника му, такъв какъвто в началото е бил - ръце и над раменете, плюс достатъчно борба. Боен киокушин! Именно киокушин. Динамиката, плътността на атаката, пробивната настъпателност... Ударите и ритниците, придвижването - носят отпечатъка на киокушина. Именно на киокушина, не на кик бокса или муай тай - ползва се всичко, но движението, малките специфични разлики в ударите и ритниците, енергията и духът са от киокушина. Защо тогава е наречено Кудо, а не просто боен киокушин? Защото тръгвайки по своя пътека, човек среща съпротива и е нужно да се диференцира, затова!

Скоро слушах изказване на варненски треньор по шотокан (когото познавам и уважавам!), въвеждащ кудо - твърдеше, че кудо по динамиката си, е по-близо до шотокан. Да, но не, нищо общо - стойката, придвижването, агресията, духът са си чист киокушин. Защо е наречено Кудо, обясних. Доближава се до бойното самбо и мма, но освен в малките разлики в движенията, там отсъства промъкващият се японски нравствен кодекс, култура и уважение - будо! Защото целта тук не е млатенето, а духът!

Разбира се, всеки може да се насочи към кудо и тренира, от който и стил да е!

Кудо - боен Киокушин!

Осу

петък, 25 януари 2019 г.

Кудо като соматопсихична практика по развиване на мъжествено себезаявяване

Силно препоръчвам Кудо като соматописхична практика по развиване на себеотстояване, себезаявяване, доверие в себе си, напускане зоната на комфорт, дисциплина, воля за победа и постигане, поемане на трудностите с радост и уважение към другия. Изключително подходящо е и може да бъде стабилна част от пътя по превръщането на социалната тревожност в социална самоувереност, както и на разтваряне на невротичния свръхконтрол и посрещане на подлежащите го страхове при напускане на зоната на комфорта със смирено приемане, в зоната на възможносите!