Мениджърски качества и умения на треньора по Кудо

Азума Такаши, основателят на КУДО

-          Организатор, координатор.

Кудо треньорът умее да се свързва емоционално. Да „влиза под кожата“ на участниците в тренировъчния процес, да създава чрез качествата на личността си своего рода емоционален „вихър“, около който ролеви модел центростремително да конвергира вниманието на трениращите.

Треньорът по Кудо съчетава екстраверсията и интроверсията в баланса на амбиверсията си. Може да бъде комуникативен и увличащ с присъствието си, както и медитативно вглъбен в себепознавателния майндфул процес, неизменна част от Кудо занятията.

Определено качественият Кудо треньор, бидейки творческа личност, предпочита да ползва и координаторските и организаторските си умения специфично, далеч отвъд табличните им и счетоводни репрезентации, които възлага на хора, родени за да се занимават с тях.

-          Ползване ресурсите на всички участници.

Кои ресурси? Мотивационните, времевите, физически силовите, умствените. Кудо треньорът е нужно да бъде адекватен мениджър, умеещ да делегира отговорност, да гласува доверие, проследявайки изпълнението и давайки здрава обратна връзка.

Клуб Ка-спорт, част от който е "Боен клуб: Кудо-Славия

-          Стимулиращ сътрудничеството, самоорганизирането и самовъзпроизвеждането.

Създава дух на заедност, кооперация, обща вдъхновяваща идентичност, братско сътрудничество. Около идеята на воинския дух, около клубната идентичност, се присъединява така липсващата в този свят на преобърната или липсваща въобще ценностова система, собствена идентичност. Оттам трениращите са поощрявани в проявата на лична инициатива в тренировъчния процес, в разпространението добрите послания на Кудо и конкретния клуб, в осъществяване връзки с обществеността и качественото представяне клуба пред нея.

Добрият Кудо треньор съчетава най-доброто от вертикалния и хоризонталния лидерски стилове, през едно авторитетно личностово присъствие.

-          Привличащ спонсорство.

В зависимост от развитието и целите на клубната дейност или въобще на Кудо организационния процес в страната, треньорът-мениджър се старае да привлече икономически ресурси от симпатизанти и трениращи. Най-често употребата им е с идеална цел, в името на популяризирането и развитието на Кудо в държавата ни.

КУДО БЪЛГАРИЯ

-          Добър популяризатор. Реклама.

Кудо треньорът освен водещ физико-психическата подготовка на бойците, се явява и активен разпространител на идеите и дейността на Кудо като цяло и конкретно на клубните дейности. Ползват се съвременните дигитални технологии, социални мрежи, създават се сайтове, блогове и влогове (видео блогове), заснимат се и се публикуват атрактивни извадки от бойния процес, действено се стига до обществеността.

-          Висока харизма. Генератор на мотивация, вдъхновител, добър оратор, майстор на писменото слово.

Кудо треньорът умее да мотивира със самото си присъствие, чрез личния си пример и качества. С пламъка си пали огньовете в душите на трениращите – вдъхновява ги с уменията си мъжествено да понася трудностите, да признава незнанието си или неумението си, когато присъстват, със собственото си постоянно учене и развитие, интензивност в натоварванията и цеоеустременост.

Кудо треньорът мотивира дори безмълвно, чрез харизмата си, чрез интензитета на енергията на личностовото си присъствие. Когато вложи този си чар в уменията си за вербален и писмен изказ, всяка дуа се превръща в интензивно въздействащо слово.

Мотивирането на кудоиста – треньор може да бъде фино елегантно, по-силово и директивно, да създава тяга за развитие чрез двойнствено несъответствие между настоящите и целеви бойни умения. Умее да задава подходящите въпроси, интензивно да сугестира, да „танцува“ с нормалните съпротиви, да поощрява автономността на търсените качества и умения в трениращите чрез интернализирането им (проективна идентификация).

-          Здрава емпатия. Лично отношение.

Кудо треньорът не бива да бъде жесток нито към себе си, нито към обучаващите се в дисциплината на „Пътя на свободата“ (това означава Кудо в превод). Емпатиен е и проявява лично отношение към подопечните му спортуващи. Съобразява се както с физиологичната им и двигателна индивидуална конституция, така и с психичните им особености. Умее да осъществи ментално-емоционален синхрон с трениращия, да „слезе“ до нивото на което той е, за да го поведе към високо спортни постижения постъпателно и умело. Рапортът и воденето са в основата на изграждането, задълбочаването и поддържането на взаимно доверие, което е ядро на харизатичното, вдъхновяващо присъствие на треньора.

Емпатията на треньора е здрава, когато умеейки да разбира и се вчувства в човека, естествено поставя и здрави граници в комуникативния акт. Не съжалява, нито обвинява, но силно вярва в потенциала на трениращите и с всяко свое отношение и действие адресира и разкрива именно него.

-          Висока вътрешна мотивация.

Кудоистът-треньор споделя вътрешна локализация на контрола и мотивацията си. Той не чака някой да го вдъхновява, но самият той е мощно динамо, индуциращо „тока“ на вдъхновението в другите. Казано чрез метафора: извор е, а не езеро. Извор, чийто напор от заряд блика отвътре, от житейската радост, която пръска около себе си. Заниманията с боен спорт са единствено инструмент, систематизирана система от умения, но и от нравствено-духовни качества, които служат като съд за предаване на този житейски смисъл. Защото КУДО без медитативния съзерцателен дух вече не е „Път на свободата“, а поредният борцово-ударен стил по размахване на ръце и крака, захвати, хвърляния и т.н. прийоми... Кудо е много силен боен стил, но надхвърля едните бойни умения до възпитаване силата на духа и живота, подчинен на един по-цялостен смисъл.

-          Психична зрелост. Самообладание.

-           

На треньора по Кудо му се налага да работи с всякакви психични структури, динамики, невротични, а понякога и характеропатийни процеси в трениращите. Само познавайки самия себе си в процес на интензивен, нелек и наситен живот, саморефлексия и себерегулация, само през дългогодишния сблъсък с взаимоотношенчески трудности, той се научава на една относителна психична зрелост. На способността „да удържа“ (Уиникът) провокиращите собствените му неотработености стимули, с които да се справя и преобразува „онлайн“, тоест в самия взаимоотношенчески процес.

Треньорът по Кудо не е просто поредният обучител по двигателни годности. Нужно е собственото му себеразвитие да е неспирно, през следването на воинския медитативен път, както и на едно сравнително добро познаване на съвременните психологични и психотерапевтични достижения и практики. 

-          Гъвкавост, промени.

Нищо в този свят не е статично. Може да се наложи смяна на тренировъчната зала, похвати, тренировъчни последователности и структура, фокус в ударни или борцови аспекти, техника, физическа и психическа издръжливост или силова натренираност.

Нужно е тренировките да бъдат разнообразни – освен в оборудваните за това зали и извън тях, в природни условия. Заниманията по Кудо сами по себе си са изключително интегрални – включват ударни, борцови похвати, тренировка „във въздуха (бой със сянка)“, взривна сила, физическа и респираторна издръжливост, силови кръгови тренировки, силови занимания със собствено тегло, т.н. уличен фитнес (лостове), спринтове и продължителен джогинг с или без тежести, стречинг, психическа устойчивост, психотерапевтични преобразуващи тревожността похвати, упражнения за фокусиране и свободно широко внимание (медитация)...

Самата специфика на Кудо единоборството, изключва ригидната скованост. Във всеки един миг са поемани огромни нива на неопределеност, компенсирани със собствената вътрешна сигурност и гъвкавост в спаринговото взаимодействие. Тоест, треньорът по Кудо обучава занимаващите се в приемане на нормалната външна несигурност като радостно предизвикателство. Външна несигурност, поемана на фона на дълбока вътрешна сигурност и самообладание.

Гъвкавост се проявява и при организирането на състезания: във взаимоотношенията с поканените клубове, в уреждането на помещение и настаняването на гостуващите и т.н.

-          Приемане на непълното познание, постоянно учене.

В психологията е известен т.н. Дънинг-Крюгер ефект. Колкото повече човек разширява кръга си на познание, толкова повече допирните му точки с непознатото се увеличават. Интелигентният треньор по Кудо разбира, че колкото повече знае и може, толкова повече познанието за малкостта на собствените му годности става по-интензивно. В даден момент той се научава да знае, че знае, но че това му познание и умения са малки, много малки – нищожни спрямо безкрая от необятни възможности.

Така в треньора се появява известно смирение. А през него и мъдрост. Приемайки собтвеното си незнание, треньорът търпеливо успява да приеме това и на обуаваните от него, за да ги преведе през собствената им пътечка на знанието и моженето.

-          Партниране.

Кудо клубовете се явяват система от малки клетчици, работещи за целостта на световния Кудо организъм, провеждащ добрите етични стандарти на един по-хармоничен човек и живот в хармония с природата.

Кудо е много широка дисциплина и е отворено за взаимодействие с различни други школи: бойно самбо, мма, бокс и кик бокс, борба и др. В основата на всяко взаимодействие стоят личности. Това, което прави Кудо интегралността така успешна, е именно личността на треньора – широка, себеовладяна, дружелюбна, споделяща качествата на задружната човещина.

-          Етичен кодекс, дисциплина, йерархия.

В основата си Кудо взаимства от етичния воински кодекс Будо: дисциплина, структура, йерархия, уважение, здраво подчинение пред авторитет, здрава жертвеност, смирение, интензивно заявяване и дух на победа, етичните стойности на една здрава нравственост и естестичните на красотата. Без този воински кодекс, Кудо деградира до едната техника и себеналагане, но губи всичко, което го прави различно...

Осу!

................

Орлин Баев, естествен психотерапевт и кудо треньор

Какви качества развива Кудо

Събота и неделя, в НСА се проведе Кудо работилница, с водещ Шихан (висока титла в японските бойни изкуства) Игор Самухин, шести дан, председател на украинската Кудо федерация. Кудо е създадено от Азума Такаши, понастоящем на 70+ г. и активно трениращ. Технически Кудо по нищо не се различава от мма, бойното самбо и т.н. смесени бойни изкуства. Различното е духът на уважение, желязната дисциплина, воинският нравствен кодекс.

Смесеното бойно изкуство Кудо започва от Япония, но понастоящем е разпространено по целия глобус. Едно негово средоточие е Русия. Там Кудо (в превод: пътят на свободата) получава най-радушно посрещане. Руските бойци са всред печелещите повечето световни шампионати.

Тренировките по Кудо са изключително интензивни - съчетава се високата физическа натренираност, бойните ударни и борцови умения (страйкинг и граплинг) с медитативния воински дух, изискващ постоянно надхвърляне на собствените ограничения.

Качества, които Кудо развива:

психическа и телесна издръжливост, воля за победа при доверие в неизбежните провали и загуби като част от пътя, мощна пробивност, пренасяна и в социалния живот, братско уважение, приемане на болката и трудностите, при спокойна лкпса на крайна привързаност и залепване към непременното удоволствие (една житейска диалектика), готовност за дългосрочно, упорито и постъпателно следване на стратегически цели, смелост, опознаване и разтваряне на собствените страхове до сърцата храброст, воля, медитативен дух...

Кудо отдавна се ползва при терапията на зависимости, а в боен клуб Кудо-Славия, при психотерапията на тревожни разстройства, като соматопсихична практика по експлициране на маладаптивни базисни вярвания и преработката им до високо мотивирана смелост.

...

Тренировките се провеждат в к-с Славия, фитнес Джъмбо, вътрешна зала, понеделник, вторник, четвъртък и петък от 19.30.

Заповядай!

Осу!

Бойният спорт като мотиватор за преодоляване на зависимостта

Какво общо има Кудо с пристрастяванията? Има - с преодоляването им! За да се справи човек с алкохола, дрогата, порното, хазарта, се минава през специфични стъпки: анализ на характерови травми и липси, когнитивно разграничаване на изкривените мисли и вярвания, тласкащи и поддържащи зависимостта, залагане на адаптивни, адекватни вярвания, молитва и медитация, дисциплиниран режим на живот, трудотерапия, спорт. Променят се средата, компанията, елиминират се поддържащите фактори. Зависимостта е социално комуникативен, междуличностов проблем и ефективното справяне  задължава контекстът да бъде качествената, любяща и подкрепяща среда на общност за зависимости, създаваща здрави външни граници, постепенно интернализирани като вътрешни. 

Защо Кудо? Защото имплицитно включва в практиката си най-важните елементи, преобразуващи зависимостта в свобода. И не само защото в превод Кудо означава пътят на свободата. В основата на коя да е зависимост, при каквато и да е поддържаща я характерова структура, присъства т.н. орална компонента - преживяване на самотна, безлюбна откъснатост, изоставена неподкрепеност. В Кудо тренировките участват сърцати, съзнателни, интелигентни хора - създава се среда с качествен, братски дух, която активно взаимодейства с вярванията за безлюбна самота, като съдейства създаването на нови - за интегрирана включеност, приемане, съпричастност, част от екип и система. 

На всяко ниво от пътеката по справяне със зависимостта, се изисква активирано и спокойно поддържано волево усилие, мотивация и дисциплина, приемане на непознатото, излизане от зоната на комфорта и смело пребиваване в зоната на възможностите. А в същността си, заниманията по Кудо представляват постоянно пребиваване в тази зона на възможностите, при мощно активирана мъжествена воля, мотивация, в условията на дисциплината и духа на воина, Будо. При преодоляването на зависимостта, смирено-мотивираното волево усилие, е основно и при когнитивната, и в молитвената, медитативна и поведенческа работа от процеса на освобождаване. По тази причина, бойният спорт и конкретно, уникалността на Кудо, са активно вплитани в терапевтичния процес. 

Силно препоръчвам заниманията по Кудо и на клиентите си, преживяващи социална тревожност, хипохондрия, паническо и генерализирано тревожно р-во,  депресивност пр. невротични казуси. Защото антидотът на страха и потиснатостта, е мотивираната смелост, която Кудо уверено възпитава!

.......................................

Орлин Баев, психотерапевт

Боен Клуб

Боен Клуб филмът...

Къде е мъжествеността в наши дни? Не, не мачовщината, компенсираща липсата на мъжественост, не. За мъжествеността говоря! В масовостта на мъже, възпитавани от самотни майки, без мъжки модел, или в семейства с властни мами и слаби татковци, идващи от собственото си подобно семейство, при размити и все по-размиващи се полови роли, дадени от нейно величество природата и либерастия, обявявана за свобода и норма, мъжествеността в съвремието сякаш поизчезна... Или поне задряма. Дори не говоря за полове - говоря за баланс. Защото ако мъжът отвън е мъжествен, отвътре е прегърнал женската си част, слабостта и безсилието си. А жената, когато отвън е женствена, отвътре е интегрирала мъжкия си противополюс. Двата пола са като двете крила на птица - само когато са в баланс в самия индивид и в партньорската двойка, естествената двуполюсност задвижва динамото на любовта, от която идва смисълът.

Ако го няма този баланс, допълването е невротично - сглобката е налична, но изкривена, в комбинация отдалечила се от естествения порядък. Една властна жена почти винаги твърди: "Искам силен мъж!" Когато такъв обаче се появи, става война. А подходящ се оказва, онзи подчехълния, който поема цялото недоволство, всъщност несъзнавано искано да бъде давано и получавано и от двете страни. 

Относно джендърите - думичката означава психично полова принадлежност. Основните полове са два - мъжки и женски, идентични с биологичните. Винаги е имало нормални вариации, отклонения. Забележи, нормални, естествено заложени, а не модно натрапвани (виж "Проорецът на Джоузеф Овертон") от пропадаща цивилизация, крещяща че деградацията ѝ трябва да бъде приемана за развитие и норма - иначе, едва ли не, на кладата... Та, нищо срещу естествените различия. Винаги ги е имало.

Но, за мъжествеността! И жените и мъжете, ако бъдем честни, ще се съгласим, че става все по-дефицитна стока. В света на мъжки момичета и женствени момчета, на жените се налага да си припомнят как да бъдат жени а на мъжете, мъже. Ето, съществуват изключително полезни обучения, учещи жените на женствена привлекателност, съблазняване, чар и въобще, на припомняне какво е да бъдеш жена в един свят, залитнал към болно мъжкаранска еманципация, превръщаща жените в мъже в женски тела. Има буквално хиляди книги, напипали това залитане и опитващи се да помогнат на нежния пол да възвърне изконната си женска сила. Защото наистина е прекрасна и различна от мъжката. А мъжете и техните мъжки инициации на мъжество - къде са? Ето, жената намира книги, многобройни курсове, ролевия модел на обучаващата, който да интернализира като свой собствен...  А мъжете? Какво става с мамините синчета, женчовците, с мъжа на жена си? Та дори този ритуал на прехода, казармата, бе премахната. Колкото и минуси да имаше, все пак, даваше доста на мъжа.

Защото мъжът има нужда от трудности, болка, преодоляване, изпитания, предизвикателства и надмогването им, житейски баири и изкачването им упорито и отдадено. Мъжът има нужда от мъжка компания и мъже-приятели, за да се почувства воина или вълка от глутницата, какъвто всъщност е отвътре си. Разбира се, от хубава, женствена и лоялна жена! Може да привлече обаче такава, само с огнената си мъжественост. А мъжественост, дух на лоялност, братско воинска взаимопомощ и смирено себезаявяване в лицето на опасността и житейските трудности - това мъжът учи от смелия си баща, както и от здравата мъжка среда и компания.

Мъжът се нуждае от здрав риск, известна опасност и надмогване на страховете си ежедневно и смело. От известна доза авантюризъм и неизвестност, в които да "скача" с доверието в себе си и живота си, за да ги превърне в един добър риск мениджмънт, приложен в ловното поле на бизнеса си. Съвременният мъж отчаяно се нуждае от силен и здрав мъжки модел, с който да се идентифицира, приеме в себе си и превърне в собствената си мъжественост.

Къде да се случи? Къде един съзнаващ липсите си съвременен мъж може да намери мъжествен ролеви модел, който да следва? В офиса мъжествеността определено не се цени, особено при работа на по-ниско ниво. Работата често е монотонна, скучна, никак несъобразена с изконно мъжката експлозивност, здрава тестостеронова агресия и пробивност. Ако от офиса, се прибере у дома и отново седне пред компютъра, с мъжествеността всичко е приключено!

Тогава?

Тогава идват тренировките по Кудо в боен клуб Кудо-Славия! Защото в Кудо, този път на свободното съзнание, основен е воинският дух на мъжество и самообладание, в ядрото на воинския път, Будо. В Кудо единоборството, секундата е разделяна на стотни в едно особено, повишено съзнание, или както някои го наричат, второ внимание. Рискът е максимален, забраните практически липсват, контактът е максимален и изцяло реалистичен. Болката е немалка, но мъжествено се издържа. Пада се и се става. И пак и пак, както в живота. Трудно е, много боли и изисква пълно отдаване - което в живота е единственият начин за постигане. Когато другите приключват, кудоката (трениращият Кудо) едва започва - без излишни приказки, засукани философии и интелектуализиране - сурово, ефективно усилие с познанието, че единствено от теб зависи резултатът. А той се изгражда във всеки тренировъчен миг, ежедневно. В Кудо основен фактор е уважението и естествената нравственост, идваща от практиката на медитация, силно препоръчвана. Самият основател на Кудо, Азума Такаши, освен майстор в няколко бойни стила, е философ и медитатор.

В залата по Кудо, за разлика от други подобни стилове, се чувства духът на братския взаимен респект, а трениращите по правило, са интелигентни над средното. Просто така се получава - посланията по мъжка дисциплина, воля и каляване на духа, привличат такива. Ако човек има желание, може да се състезава, но не е задължително. Основната цел са не състезателните постижения, а духът на воина!

...................

Орлин

Кудо или Бразилско Джуджицу

Моят татко - по-силен от твоя татко, нъц нъц... 

Във видеата в нета често може да се срещне едно детинско, черно бяло противопоставяне - този боен стил срещу онзи другия. Такова инфантилно или/ или мислене е като при дете, което пита мама "Кои във филма са добрите/ нашите? Индианците или каубоите?"... 

Не е до боен стил. До добър треньор и качествени трениращи е! 

Е. има един достатъчно добър критерий, който все пак, въпреки гореказаното, поставя някои стилове "едни гърди" пред другите. А именно, присъстват ли повечко бойци на шампионати по свободни боеве и печелят ли ги! Досега не съм видял айкидока, тай чи или санди мурти практици (правещи основно техните си стилове...), в такива... :) 

Съвременните информационни комуникации правят всяка област мултидисциплинарна - от еклектично смесена "боза с айрян", през качествена интеграция, обединяваща отделни единици до гещалта на нова структура, различна от съставящите я части, до холистично вдъхновени и изцяло новаторски системи, включващи доброто от старите, но съдържащи качествено неприсъствали в никои от тях досега елементи и дух. Това важи за всяка област - научна, изкуствоведска, културална и в тематичния конкретен случай на тези няколко реда, приложно спортната. 

Практически понастоящем все по-малка е техническата разлика между бойни стилове с различни имена - Кудо, бойно самбо, бразилско джуджицу, карашикът мма, киокушин по правилник рзрешаващ ръце в главата и борба, кик или тай бокс с борбени прийоми и т.н. Има малки разлики, но и те все повече се обхващат и интегрират от всяка от различните от тренираната школи.

Кой от реално ефективните (не от спортно фантазните...) бойни стилове е по-добрият?

Няма такъв! Има по-добри и отдадени треньори, умеещи да заразят с ентусиазма си повече практикуващи, от които естествено някои се отличават с качествата си. Та, не до стила, а до треньора и трениращия е! 

Какво е общото на Кудо с другите споменати или не по-горе системи? 

Обща е техниката - удари, ритници, с глава, лакти, колене, мятанията, заключванията и болковите прийоми. 

Какво в Кудо е различно?

Различна е изключително агресивната настъпателност, дошла пряко от духа на Киокушина, от който Кудо всъщност произлиза. Също така - малки разлики в позицията, гарда, придвижването и динамиката на настъпателността, идващи пак от невероятната пробивност на киокушина, преминала в този боен Киокушин - КУДО. 

Нещо изключително важно: различен е духът на уважение, братският, воински нравствен кодекс, вложен в духа на КУДО, идващ от медитативния будизъм. Дух на респект и вътрешен мир, самообладание и смирена сила, ненатрапчиво присъстващи в тренировъчното дожо (зала). 

Орлин

Воински Път - Първичен Дух

Първичен Дух - директивна НЛП сесия

Кудо произлиза от Киокушин Карате - с този аудио НЛП запис изразявам заслужен респект към основата на КУДО - Киокушин Карате. Защото извън формалностите, Кудо е боен Киокушин!

..............................................

Смирена упоритост! В този момент и във всеки момент, в който гласът ми отеква в намерението ти за смело житейско присъствие, знаеш че Животът обича смелите и постоянно предоставя нови шансове и още възможности – само на смелите и единствено на смелите.

Колкото повече сега напрежението се прелива в релаксацията, силата на спокойствието разтваря всеки страх до гориво за самоуверената ти мощ. Да, точно така! Всяка моя дума вече резонира в огледалните ти неврони с искреното ти желание за сила. Тази сила на любовта към силата на мъдростта да живееш смело, силно и красиво, следвайки потенциала, сега ползващ всяко все по-отпускащо се напрежение като импулс в пътя на самоуверената ти мощ. Тези неврални пътечки на силата, естествено прихващащи импулсите от старите невропътечки на навика за страхуване, преливайки ги в пътя на вдъхновеното, светло и високо самочувствие.

При всяко издишване по веднъж, наум, три пъти възнамери:

Висока себеоценка!

Висока себеоценка!

Висока себеоценка!

Сега, когато тялото сякаш все повече натежава в това сънно отпускане в съзнателния сън, не е нужно да те насочвам към самоувереност в тази хипноза в съня, докато силата на потенциала ти вече залива целия ти житейски опит, такъв какъвто е, разтваряйки илюзията за статичност, захванала се за жалкото съжаление или самосъжаление, в огъня на високата визия, в която всичко е на мястото си. Да, в тази безжалостност, в която безусловно обичаш всеки миг от опита си, докато вече е уникална част от величието на потенциала ти, носещ това преливане от сила. Да, в тези усещания, точно така – именно в тези усещания, оставящи мислите ти да преминат във вибрантното присъствие на силата на смелата самоувереност. 

Тази смела самоувереност, лееща се като Ниагара от безпредела на възнамеряването ти за сила и мощ. Силата на естествената мъдрост да обичаш, докато живееш от все душа и сърце, помитащо силно в целеустремения устрем към целите, така добре известни на теб, същинския Човек. Висока Себеоценка! … Висока Себеоценка! … Това усещане за автентична самоувереност, да! Дълбоко в транса, мхм, още по-дълбоко в магията на блаженството да живееш истински, по любосилата на върховната експлозия, от миг на миг все по-постоянно проявяваща устойчивия си заряд в могъществото на непреклонната ти решимост. В тази сила на самоувереността, да! Обиквайки страха си, вече е преобразуван в силата на самоувереността ти!

Чуй този ритъм на духа ти! Вътрешен фонов ритъм: фин, груб, любящ, труден, цялостен, истински. Ритъм, който те прихваща стабилно и отключва ритъма на потенциала.

Питали някого:

-          Как можеш да правиш едно и също толкова пъти, да гледаш един филм по 30 пъти, да четеш стиховете на Руми по 100 пъти, да тичаш така упорито, да следваш цел и посока толкова отдадено?"...  

-          Той отвърнал: „Стиховете, молитвата, мантрата, професионалната насоченост или тичането са същите, но във всеки момент аз съм друг. То е като живота - един и същ е, но възприятието за него варира в огромни мащаби.

Та, житейското еднонасочено фокусиране, води до проява на многообразието на потенциала... Дхарана и Дхиана, съсредоточаване и безмълвно, медитативно осъзнаване. Защото йога не е в залата и не е "краката на главата и шпагат", но е сливане с потенциала.

За маратонски бегачи в тичането и в житейското творчество. Защото в този живот или не само, реализирането на всичко, което напира да се прояви, изисква ... маратонска нагласа, маратонско целеполагане, целепостигане и начин на живот...

-          А как стигна до тези познания, как ги приложи в живота си? – попитали човека…

-          Истинските познания, са преживените – отговорил той. Преди време тренирах Киокушинкай До - структура, дисциплина, воля за победа, поемане на болка и максимум риск, при минимум щети, здрава агресия, пробивност, сила и воля, падане и става, провал и въздигане, още раздираща болка, експлозивност и издръжливост, упоритост, отдаденост, постъпателност, ежедневно и тотално надхвърляне на себе си и излизане от комфортната зона, постоянно на ръба и затова максимално жив... После йога... Даде ми много йога, но заблудите около наивния позитивизъм, популирани през нея, много и взеха...

А киокушин си е същинска йога - път е - до (дао). Повечето от останалите там повече от началните десетина години, медитират, четат, учат се постоянно, развиват се многостранно, живеят силно... Не съм правил киокушин от мнооого време. Думата означава "Първичен дух". Духът му обаче е в мен - през този първичен дух работя, живея...

-          Киокушин, маратонска нагласа… А не е ли трудно, не е ли много далечно?

-          Представи си какво е да си "маратонски бегач" в живота! Не е взиране в крайната цел - така се спъваш, обезсърчаваш, падаш. Миг за миг е, фокус в процеса на 100% е, при следване на ориентира на целта. Сега. Още една крачка, още една стъпка, още миг на ръба и отвъд него, в зоната на потенциала е. То е като преодоляването на пиенето или дрогата. Решението е "Само днес - днес съм чист! Утре не знам, утре ок...!" А утре отново е "Само днес!"... Защото дрогата на мрънкаческата нагласа се продава масово на пазара на блеенето…

Чувайки тази житейска опитност, знам че вътрешната ти опитност реагира в акорд с посланията по сила, дисциплинирана мотивация и решителността да преживееш живота си с мощта на ядрен взрив, канализиран през електроцентралата на смисления ти успех. Тази ядрена самоувереност, точно така! Знаеш или не знаеш дали подсъзнанието ти все повече познава зарядите на безкрая ти, знам че свръхсъзнанието ти мощно влива това високо самочувствие, идващо от първичността на духа ти – киокушин!


Киокушин, сила на духа – сега и във всяко следващо сега, завинаги!

.......................................

Орлин Баев

Пътят на Свободата, Ку - До

Лекторът говори за пътя на воина, пътя на бойните изкуства. Пустотата като път на истината, на свободата. Целта не е да победиш враговете си, а себе си!

На запад често практиката на боен спорт се превръща от До (път, Дао), в максимално ефективно взаимно налагане, при тотално липсваща вътрешна хармония, мир и естествена нравственост, осъзнавани в медитация. Ку-До затова съдържа ПЪТ в името си, защото изначално следва принципите на воинската пътека. Макар и да изхождат от будизма, в същността си са универсални и преживяеми в редовна практика на медитация. Интензивната и упорита тренировка, се явява динамична част от този медитативен път към безкрая!