Воински Път - Първичен Дух

Първичен Дух - директивна НЛП сесия

Кудо произлиза от Киокушин Карате - с този аудио НЛП запис изразявам заслужен респект към основата на КУДО - Киокушин Карате. Защото извън формалностите, Кудо е боен Киокушин!

..............................................

Смирена упоритост! В този момент и във всеки момент, в който гласът ми отеква в намерението ти за смело житейско присъствие, знаеш че Животът обича смелите и постоянно предоставя нови шансове и още възможности – само на смелите и единствено на смелите.

Колкото повече сега напрежението се прелива в релаксацията, силата на спокойствието разтваря всеки страх до гориво за самоуверената ти мощ. Да, точно така! Всяка моя дума вече резонира в огледалните ти неврони с искреното ти желание за сила. Тази сила на любовта към силата на мъдростта да живееш смело, силно и красиво, следвайки потенциала, сега ползващ всяко все по-отпускащо се напрежение като импулс в пътя на самоуверената ти мощ. Тези неврални пътечки на силата, естествено прихващащи импулсите от старите невропътечки на навика за страхуване, преливайки ги в пътя на вдъхновеното, светло и високо самочувствие.

При всяко издишване по веднъж, наум, три пъти възнамери:

Висока себеоценка!

Висока себеоценка!

Висока себеоценка!

Сега, когато тялото сякаш все повече натежава в това сънно отпускане в съзнателния сън, не е нужно да те насочвам към самоувереност в тази хипноза в съня, докато силата на потенциала ти вече залива целия ти житейски опит, такъв какъвто е, разтваряйки илюзията за статичност, захванала се за жалкото съжаление или самосъжаление, в огъня на високата визия, в която всичко е на мястото си. Да, в тази безжалостност, в която безусловно обичаш всеки миг от опита си, докато вече е уникална част от величието на потенциала ти, носещ това преливане от сила. Да, в тези усещания, точно така – именно в тези усещания, оставящи мислите ти да преминат във вибрантното присъствие на силата на смелата самоувереност. 

Тази смела самоувереност, лееща се като Ниагара от безпредела на възнамеряването ти за сила и мощ. Силата на естествената мъдрост да обичаш, докато живееш от все душа и сърце, помитащо силно в целеустремения устрем към целите, така добре известни на теб, същинския Човек. Висока Себеоценка! … Висока Себеоценка! … Това усещане за автентична самоувереност, да! Дълбоко в транса, мхм, още по-дълбоко в магията на блаженството да живееш истински, по любосилата на върховната експлозия, от миг на миг все по-постоянно проявяваща устойчивия си заряд в могъществото на непреклонната ти решимост. В тази сила на самоувереността, да! Обиквайки страха си, вече е преобразуван в силата на самоувереността ти!

Чуй този ритъм на духа ти! Вътрешен фонов ритъм: фин, груб, любящ, труден, цялостен, истински. Ритъм, който те прихваща стабилно и отключва ритъма на потенциала.

Питали някого:

-          Как можеш да правиш едно и също толкова пъти, да гледаш един филм по 30 пъти, да четеш стиховете на Руми по 100 пъти, да тичаш така упорито, да следваш цел и посока толкова отдадено?"...  

-          Той отвърнал: „Стиховете, молитвата, мантрата, професионалната насоченост или тичането са същите, но във всеки момент аз съм друг. То е като живота - един и същ е, но възприятието за него варира в огромни мащаби.

Та, житейското еднонасочено фокусиране, води до проява на многообразието на потенциала... Дхарана и Дхиана, съсредоточаване и безмълвно, медитативно осъзнаване. Защото йога не е в залата и не е "краката на главата и шпагат", но е сливане с потенциала.

За маратонски бегачи в тичането и в житейското творчество. Защото в този живот или не само, реализирането на всичко, което напира да се прояви, изисква ... маратонска нагласа, маратонско целеполагане, целепостигане и начин на живот...

-          А как стигна до тези познания, как ги приложи в живота си? – попитали човека…

-          Истинските познания, са преживените – отговорил той. Преди време тренирах Киокушинкай До - структура, дисциплина, воля за победа, поемане на болка и максимум риск, при минимум щети, здрава агресия, пробивност, сила и воля, падане и става, провал и въздигане, още раздираща болка, експлозивност и издръжливост, упоритост, отдаденост, постъпателност, ежедневно и тотално надхвърляне на себе си и излизане от комфортната зона, постоянно на ръба и затова максимално жив... После йога... Даде ми много йога, но заблудите около наивния позитивизъм, популирани през нея, много и взеха...

А киокушин си е същинска йога - път е - до (дао). Повечето от останалите там повече от началните десетина години, медитират, четат, учат се постоянно, развиват се многостранно, живеят силно... Не съм правил киокушин от мнооого време. Думата означава "Първичен дух". Духът му обаче е в мен - през този първичен дух работя, живея...

-          Киокушин, маратонска нагласа… А не е ли трудно, не е ли много далечно?

-          Представи си какво е да си "маратонски бегач" в живота! Не е взиране в крайната цел - така се спъваш, обезсърчаваш, падаш. Миг за миг е, фокус в процеса на 100% е, при следване на ориентира на целта. Сега. Още една крачка, още една стъпка, още миг на ръба и отвъд него, в зоната на потенциала е. То е като преодоляването на пиенето или дрогата. Решението е "Само днес - днес съм чист! Утре не знам, утре ок...!" А утре отново е "Само днес!"... Защото дрогата на мрънкаческата нагласа се продава масово на пазара на блеенето…

Чувайки тази житейска опитност, знам че вътрешната ти опитност реагира в акорд с посланията по сила, дисциплинирана мотивация и решителността да преживееш живота си с мощта на ядрен взрив, канализиран през електроцентралата на смисления ти успех. Тази ядрена самоувереност, точно така! Знаеш или не знаеш дали подсъзнанието ти все повече познава зарядите на безкрая ти, знам че свръхсъзнанието ти мощно влива това високо самочувствие, идващо от първичността на духа ти – киокушин!


Киокушин, сила на духа – сега и във всяко следващо сега, завинаги!

.......................................

Орлин Баев

Пътят на Свободата, Ку - До

Лекторът говори за пътя на воина, пътя на бойните изкуства. Пустотата като път на истината, на свободата. Целта не е да победиш враговете си, а себе си!

На запад често практиката на боен спорт се превръща от До (път, Дао), в максимално ефективно взаимно налагане, при тотално липсваща вътрешна хармония, мир и естествена нравственост, осъзнавани в медитация. Ку-До затова съдържа ПЪТ в името си, защото изначално следва принципите на воинската пътека. Макар и да изхождат от будизма, в същността си са универсални и преживяеми в редовна практика на медитация. Интензивната и упорита тренировка, се явява динамична част от този медитативен път към безкрая! 

Основата на Кудо

Различно е Кудо! Да, смесено бойно изкуство е. Свързват го с муай тай, кик бокса и т.н. Това се прави единствено по рекламни причини. Да, ползва се всичко. Но, в ядрото си е КИОКУШИН !!!

Киокушин, върнат към източника му, такъв какъвто в началото е бил - ръце и над раменете, плюс достатъчно борба. Боен киокушин! Именно киокушин. Динамиката, плътността на атаката, пробивната настъпателност... Ударите и ритниците, придвижването - носят отпечатъка на киокушина. Именно на киокушина, не на кик бокса или муай тай - ползва се всичко, но движението, малките специфични разлики в ударите и ритниците, енергията и духът са от киокушина. Защо тогава е наречено Кудо, а не просто боен киокушин? Защото тръгвайки по своя пътека, човек среща съпротива и е нужно да се диференцира, затова!

Скоро слушах изказване на варненски треньор по шотокан (когото познавам и уважавам!), въвеждащ кудо - твърдеше, че кудо по динамиката си, е по-близо до шотокан. Да, но не, нищо общо - стойката, придвижването, агресията, духът са си чист киокушин. Защо е наречено Кудо, обясних. Доближава се до бойното самбо и мма, но освен в малките разлики в движенията, там отсъства промъкващият се японски нравствен кодекс, култура и уважение - будо! Защото целта тук не е млатенето, а духът!

Разбира се, всеки може да се насочи към кудо и тренира, от който и стил да е!

Кудо - боен Киокушин!

Осу

Кудо като соматопсихична практика по развиване на мъжествено себезаявяване

Силно препоръчвам Кудо като соматописхична практика по развиване на себеотстояване, себезаявяване, доверие в себе си, напускане зоната на комфорт, дисциплина, воля за победа и постигане, поемане на трудностите с радост и уважение към другия. Изключително подходящо е и може да бъде стабилна част от пътя по превръщането на социалната тревожност в социална самоувереност, както и на разтваряне на невротичния свръхконтрол и посрещане на подлежащите го страхове при напускане на зоната на комфорта със смирено приемане, в зоната на възможносите!

Откриване на боен клуб "Кудо - Славия"

Кудо: По-реален е само животът!

На първи февруари, петък, от 19.30ч., започваме тренировките в боен клуб "Кудо - Славия", локализиран в София, Коломан 1, к-с Славия, фитнес център Джъмбо (до хотел Шампион). Тренировките се провеждат всеки делничен ден 19.30 - 21.30, плюс съботна сутрешна тренировка (евентуално за инструкторите). Месечна такса: 80 лв., а при единична тренировка, 10 лв. Залата вече е оборудвана с татами (тепих), чували и уреди за силови и кръгови тренировки. Кудо ръкавиците са най-леките в бойните спортове - просто плат, предпазващ от ожулване - за тях и Кудо Ги (кимоно), се дава заявка на място. От трениращия се иска единствено да носи със себе си мъжествеността, високата си мотивация и дух на дисциплинирано уважение. Телефон за контакти и информация: 0886018005


Преди много години тренирах Киокушинкай карате до. Треньори ми бяха основателят на Киокушин в България Константин Божилов, Анатоли Георгиев, Георги Георгиев (мир на праха му), Христо Трайков... Тренирахме заедно с Емо Костов, световният шампион по Киокушин. Той учеше в автото, а аз в електрото (Варна), които бяха в съседни сгради. Вечер след даскалото, се засичахме на спирката на тролея и поемахме към спортната зала. Преди това тренировките бяха в една огромна, дълга зала до техникумите. Събирахме се по 700 човека... 

В казармата в мен се събуди вкус към духовното, започнах да чета Петър Дънов, запалих се по йога. Колебаех се за киокушина... Емо веднъж ми каза: "Слушай, уча се от теб, лявото ти маваши е уникално, много си пробивен, смел си, не се отказвай...!" Не го послушах. Сякаш духовните ми увлечения си противоречаха с карате. Каква духовност обаче - реална или байпасна?! Комбинация... Отказах се за около две години и се отдадох на йога. После се върнах в Киокушина, в залата на ТИМ. Жоро Георгиев ми даде кафяв пояс... Общо го тренирах, с прекъсвания и пак, около 7 години... И пак "духовните" ми настройки ме спряха... Чудя се на колко ли народ е навредила такава псевдо духовност (клик за статията)... Отказах се и сгреших! Защото бойният спорт е Път, До (Дао), а практикуването му е динамична медитация. Освен статичната, неизмено препоръчвана на по-високите нива! Тоест, не сам че няма каквото и да е противоречие между духовността и бойния спорт, между карате и йога, но са единни в основата си. Йога не е шпагат, кобра, извивка, седене на главата и краката на врата - това е стречинг за западняци, продаван активно на dummies.Йога е медитацията!

Въпреки напускането ми на тренировките, в мен остана духът а Киокушин - настъпателност, воля за победа, поемане на предизвикателства и трудност, болка и падане и ставане и пак и пак... Същата тази пробивност е в мен докато практикувам любимата си професия, психотерапията! 

На едно от обученията ми по когнитивна психотерапия, през 2008-ма година, се запознах с Калин, черен пояс по Киокушин и Кудо, както и психотерапевт. В края на 2018-та година се свързах с него, поговорихме. Оказа се, че и двамата практикуваме активно психотерапия, а той е директор на Общност за зависимости "Ново начало". Обичам да привличам нещата към себе си... Организирах зала и ... започваме! 

Питам се, дали ще бъда сериозен в тренировките?! Дали годините ми, близо 50, не са множко... Питат ме и другите. Тогава отговарям, като цитирам един надпис на блок в Младост 1: "Живей докато си жив!" Поживем, увидем!

Осу 

Ку-До: пътят на пустотата (шунята)

Ку - До: пътят на пустотата. Пустотата (Шунята), е основно понятие в будизма. По смисъл може да се преведе като Реалността отвъд илюзията. Кудо, този реалистичен, боен Киокушин, или както още се нарича, яростното карате, тренира духа и тялото поравно във воинска дисциплина, сила, пробивност, упоритост, иновативност, приемане на предизвикателствата и преодоляването им мъжествено... От началото на февруари, започваме тренировки във фитнес Джъмбо, к-с Славия. Силно препоръчвам! Скоро ще обявя часовете на тренировките.

Кудо - възпитаване силата на духа

Откъс от интервю, взето от Роман Анашкин, президент на руската Кудо федерация:

Какво е Кудо?

Кудо често е наричано изкуството на реалния бой, а слоганът му е "КУДО - по-реален е само животът!". И това не е случайно. Схватките в Кудо наистина много приличат на реална улична битка. Всъщност, бойците са направлявани от ясно регламентирани правила, а уважението към противника, съотборника, съдията и треньора, са над всичко. Когато кудокът е облечен в ежедневна дреха, по никакъв начин не може да бъде причислен като част от света на бойните изкуства. Тук отсъстват счупените като в бокса носове, сплесканите борбени уши и други "отличителни знаци", носени от състезателите доживот. За предпазването на лицето и съхраняването на гросмайсторския (интелигентен, бел. ред.) облик, помага специалният шлем, ползван от трениращите. Затова понякога Кудо се нарича бойното изкуство с човешко лице - буквално, но и преносно, като стабилна нравствена основа.

Извън тези неоспорими преимущества, Кудо обучава на нещо изключително важно - учи се не само ръкопашен бой, но и се възпитава духът. Кудо залага и укрепва в практикуващите моралните и нравствени принципи на обич към живота и взаимно уважение. Кудо е пряко свързано с източната философия и нейните принципи. Така във философията му са заложени духовното въздигане и възпитанието на човека чрез пътя на воина, будо. Съзнателният подход към синтеза от най-ефективните бойни техники за водене на ръкопашен бой се ползва на фона на главната цел - единението с духа. 

Може ли хармонично да се премине от Кудо към мма, свободна борба, самбо, кик бокс и др. стилове и обратно?

Възможно е и се случва, но хармонично, рядко. Защото в мма, бойното самбо, бокса и т.н., отсъства духовността, основна за Кудо. Липсва поклонът към източната философска и културна традиция, няма го култът към уважението като в Кудо. Тоест, технически преходът е лесен, но наличието на силен акцент върху нравствения дух, го прави по-труден. 

Няма ли опасност кудоките да ползват уменията си на улицата, в училище, в обществото?

Самата среда, в която се провеждат занятията, тренира човека другояче. Освен изграждане на бойни умения, Кудо е система за възпитание в духовния план. В Кудо вземаме най-доброто от японската култура: почит към традицията, уважение към старшия и съотборника. Това се обучава в самите тренировки. Ето, човекът влиза в залата - покланя се. Приближава се към треньора, покланя се. Когато започва и завършва тренировката, покланя се. Преди и след двубой, поклон, с който се ражда известно смирение и братски дух. Когато човек започне да тренира, идва със своите си особености. Някой е воден от обидата, от нараняванията си, от преживените в живота унижения и травми. Друг е хиперактивен и трудно се фокусира, трети е по-муден и ленив... 

Когато обаче човек попадне в тренировъчното дожо (зала за тренировки, бел. ред.), получава поведенчески и нагледен пример за качествено общуване с наставника, с партньорите, да уважава дори противника. Учи се на благодарност за възможността да тренира и работи над себе си, да се усъвършенства и израства. Отношението на смирен респект към себе си и другия се акумулира, обуславя се като алгоритъм на социално поведение. То е както детето се учи да говори естествено подражавайки. Слуша и постепенно започва да проговаря. По същия начин в залата трениращият се възпитава на нравствено общуване, което пренася и извън нея. Когато получените в Кудо бойни умения станат действително опасни, човекът е станал различен - просто не му е интересно да се държи заплашително в обществото, отвъд това е. 

Какъв е смисълът от карането на детска триколка, когато умееш да пазиш равновесие на велосипед с две гуми? Така и на тренирания в Кудо, му е безинтересно да кара колелцето на незрялостта си, а придобива равновесието и самообладанието да се изразява в съревнование със зрели и равни нему хора. В Кудо, в състезания, а в живота, в предприемачески умения и развитие. 

Наставникът-треньор не е някой, който учи единствено на комбатна техника. В хода на тренировките, наставникът наставлява, учи що е това животът. Обучавайки на спаринг, учи човека как да живее живота си. Учи на отгатване възможните мисли, тактики и стратегии на опонента. Някой залъгва, прави подвеждащи движения - всичко това се случва в живота. Някъде човек упорито изтърпява и преодолява, някъде е под голямо напрежение, но го удържа и превзема инициативата - същото е в живота ни. Това е първото.

А второто - треньорът, естествено, обучава в традициите и поведението при сблъсъка на битките в залата и житейските изпитания. Възпитава уважение - към съперника, към партньора, към системата, която го обучава и социалната система, към старшия и по-възрастния. Трениращите често се обръщат към треньора си за житейски насоки - за дома, за отношенията, за партньорството си, за професионалните си трудности... Добрият треньор в длъжен да се интересува как подопечните му живеят и се държат извън пределите на залата. Опитва се да им предаде цялостния си опит и да им помогне с каквото може. Защото можем да се учим от синините и цицините си, а можем и от историите, които ни разказват не само тези на едно дередже с нас, а от виделите две и двеста, вече преминали пътя, по който тепърва ние минаваме. 

Роман Анашкин, президент на руската Кудо федерация

............................................................

Превел от руски: Орлин Баев

x