Откриване на боен клуб "Кудо - Славия"

Кудо: По-реален е само животът!

На първи февруари, петък, от 19.30ч., започваме тренировките в боен клуб "Кудо - Славия", локализиран в София, Коломан 1, к-с Славия, фитнес център Джъмбо (до хотел Шампион). Тренировките се провеждат всеки делничен ден 19.30 - 21.30, плюс съботна сутрешна тренировка (евентуално за инструкторите). Месечна такса: 80 лв., а при единична тренировка, 10 лв. Залата вече е оборудвана с татами (тепих), чували и уреди за силови и кръгови тренировки. Кудо ръкавиците са най-леките в бойните спортове - просто плат, предпазващ от ожулване - за тях и Кудо Ги (кимоно), се дава заявка на място. От трениращия се иска единствено да носи със себе си мъжествеността, високата си мотивация и дух на дисциплинирано уважение. Телефон за контакти и информация: 0886018005


Преди много години тренирах Киокушинкай карате до. Треньори ми бяха основателят на Киокушин в България Константин Божилов, Анатоли Георгиев, Георги Георгиев (мир на праха му), Христо Трайков... Тренирахме заедно с Емо Костов, световният шампион по Киокушин. Той учеше в автото, а аз в електрото (Варна), които бяха в съседни сгради. Вечер след даскалото, се засичахме на спирката на тролея и поемахме към спортната зала. Преди това тренировките бяха в една огромна, дълга зала до техникумите. Събирахме се по 700 човека... 

В казармата в мен се събуди вкус към духовното, започнах да чета Петър Дънов, запалих се по йога. Колебаех се за киокушина... Емо веднъж ми каза: "Слушай, уча се от теб, лявото ти маваши е уникално, много си пробивен, смел си, не се отказвай...!" Не го послушах. Сякаш духовните ми увлечения си противоречаха с карате. Каква духовност обаче - реална или байпасна?! Комбинация... Отказах се за около две години и се отдадох на йога. После се върнах в Киокушина, в залата на ТИМ. Жоро Георгиев ми даде кафяв пояс... Общо го тренирах, с прекъсвания и пак, около 7 години... И пак "духовните" ми настройки ме спряха... Чудя се на колко ли народ е навредила такава псевдо духовност (клик за статията)... Отказах се и сгреших! Защото бойният спорт е Път, До (Дао), а практикуването му е динамична медитация. Освен статичната, неизмено препоръчвана на по-високите нива! Тоест, не сам че няма каквото и да е противоречие между духовността и бойния спорт, между карате и йога, но са единни в основата си. Йога не е шпагат, кобра, извивка, седене на главата и краката на врата - това е стречинг за западняци, продаван активно на dummies.Йога е медитацията!

Въпреки напускането ми на тренировките, в мен остана духът а Киокушин - настъпателност, воля за победа, поемане на предизвикателства и трудност, болка и падане и ставане и пак и пак... Същата тази пробивност е в мен докато практикувам любимата си професия, психотерапията! 

На едно от обученията ми по когнитивна психотерапия, през 2008-ма година, се запознах с Калин, черен пояс по Киокушин и Кудо, както и психотерапевт. В края на 2018-та година се свързах с него, поговорихме. Оказа се, че и двамата практикуваме активно психотерапия, а той е директор на Общност за зависимости "Ново начало". Обичам да привличам нещата към себе си... Организирах зала и ... започваме! 

Питам се, дали ще бъда сериозен в тренировките?! Дали годините ми, близо 50, не са множко... Питат ме и другите. Тогава отговарям, като цитирам един надпис на блок в Младост 1: "Живей докато си жив!" Поживем, увидем!

Осу