Мениджърски качества и умения на треньора по Кудо

Азума Такаши, основателят на КУДО

-          Организатор, координатор.

Кудо треньорът умее да се свързва емоционално. Да „влиза под кожата“ на участниците в тренировъчния процес, да създава чрез качествата на личността си своего рода емоционален „вихър“, около който ролеви модел центростремително да конвергира вниманието на трениращите.

Треньорът по Кудо съчетава екстраверсията и интроверсията в баланса на амбиверсията си. Може да бъде комуникативен и увличащ с присъствието си, както и медитативно вглъбен в себепознавателния майндфул процес, неизменна част от Кудо занятията.

Определено качественият Кудо треньор, бидейки творческа личност, предпочита да ползва и координаторските и организаторските си умения специфично, далеч отвъд табличните им и счетоводни репрезентации, които възлага на хора, родени за да се занимават с тях.

-          Ползване ресурсите на всички участници.

Кои ресурси? Мотивационните, времевите, физически силовите, умствените. Кудо треньорът е нужно да бъде адекватен мениджър, умеещ да делегира отговорност, да гласува доверие, проследявайки изпълнението и давайки здрава обратна връзка.

Клуб Ка-спорт, част от който е "Боен клуб: Кудо-Славия

-          Стимулиращ сътрудничеството, самоорганизирането и самовъзпроизвеждането.

Създава дух на заедност, кооперация, обща вдъхновяваща идентичност, братско сътрудничество. Около идеята на воинския дух, около клубната идентичност, се присъединява така липсващата в този свят на преобърната или липсваща въобще ценностова система, собствена идентичност. Оттам трениращите са поощрявани в проявата на лична инициатива в тренировъчния процес, в разпространението добрите послания на Кудо и конкретния клуб, в осъществяване връзки с обществеността и качественото представяне клуба пред нея.

Добрият Кудо треньор съчетава най-доброто от вертикалния и хоризонталния лидерски стилове, през едно авторитетно личностово присъствие.

-          Привличащ спонсорство.

В зависимост от развитието и целите на клубната дейност или въобще на Кудо организационния процес в страната, треньорът-мениджър се старае да привлече икономически ресурси от симпатизанти и трениращи. Най-често употребата им е с идеална цел, в името на популяризирането и развитието на Кудо в държавата ни.

КУДО БЪЛГАРИЯ

-          Добър популяризатор. Реклама.

Кудо треньорът освен водещ физико-психическата подготовка на бойците, се явява и активен разпространител на идеите и дейността на Кудо като цяло и конкретно на клубните дейности. Ползват се съвременните дигитални технологии, социални мрежи, създават се сайтове, блогове и влогове (видео блогове), заснимат се и се публикуват атрактивни извадки от бойния процес, действено се стига до обществеността.

-          Висока харизма. Генератор на мотивация, вдъхновител, добър оратор, майстор на писменото слово.

Кудо треньорът умее да мотивира със самото си присъствие, чрез личния си пример и качества. С пламъка си пали огньовете в душите на трениращите – вдъхновява ги с уменията си мъжествено да понася трудностите, да признава незнанието си или неумението си, когато присъстват, със собственото си постоянно учене и развитие, интензивност в натоварванията и цеоеустременост.

Кудо треньорът мотивира дори безмълвно, чрез харизмата си, чрез интензитета на енергията на личностовото си присъствие. Когато вложи този си чар в уменията си за вербален и писмен изказ, всяка дуа се превръща в интензивно въздействащо слово.

Мотивирането на кудоиста – треньор може да бъде фино елегантно, по-силово и директивно, да създава тяга за развитие чрез двойнствено несъответствие между настоящите и целеви бойни умения. Умее да задава подходящите въпроси, интензивно да сугестира, да „танцува“ с нормалните съпротиви, да поощрява автономността на търсените качества и умения в трениращите чрез интернализирането им (проективна идентификация).

-          Здрава емпатия. Лично отношение.

Кудо треньорът не бива да бъде жесток нито към себе си, нито към обучаващите се в дисциплината на „Пътя на свободата“ (това означава Кудо в превод). Емпатиен е и проявява лично отношение към подопечните му спортуващи. Съобразява се както с физиологичната им и двигателна индивидуална конституция, така и с психичните им особености. Умее да осъществи ментално-емоционален синхрон с трениращия, да „слезе“ до нивото на което той е, за да го поведе към високо спортни постижения постъпателно и умело. Рапортът и воденето са в основата на изграждането, задълбочаването и поддържането на взаимно доверие, което е ядро на харизатичното, вдъхновяващо присъствие на треньора.

Емпатията на треньора е здрава, когато умеейки да разбира и се вчувства в човека, естествено поставя и здрави граници в комуникативния акт. Не съжалява, нито обвинява, но силно вярва в потенциала на трениращите и с всяко свое отношение и действие адресира и разкрива именно него.

-          Висока вътрешна мотивация.

Кудоистът-треньор споделя вътрешна локализация на контрола и мотивацията си. Той не чака някой да го вдъхновява, но самият той е мощно динамо, индуциращо „тока“ на вдъхновението в другите. Казано чрез метафора: извор е, а не езеро. Извор, чийто напор от заряд блика отвътре, от житейската радост, която пръска около себе си. Заниманията с боен спорт са единствено инструмент, систематизирана система от умения, но и от нравствено-духовни качества, които служат като съд за предаване на този житейски смисъл. Защото КУДО без медитативния съзерцателен дух вече не е „Път на свободата“, а поредният борцово-ударен стил по размахване на ръце и крака, захвати, хвърляния и т.н. прийоми... Кудо е много силен боен стил, но надхвърля едните бойни умения до възпитаване силата на духа и живота, подчинен на един по-цялостен смисъл.

-          Психична зрелост. Самообладание.

-           

На треньора по Кудо му се налага да работи с всякакви психични структури, динамики, невротични, а понякога и характеропатийни процеси в трениращите. Само познавайки самия себе си в процес на интензивен, нелек и наситен живот, саморефлексия и себерегулация, само през дългогодишния сблъсък с взаимоотношенчески трудности, той се научава на една относителна психична зрелост. На способността „да удържа“ (Уиникът) провокиращите собствените му неотработености стимули, с които да се справя и преобразува „онлайн“, тоест в самия взаимоотношенчески процес.

Треньорът по Кудо не е просто поредният обучител по двигателни годности. Нужно е собственото му себеразвитие да е неспирно, през следването на воинския медитативен път, както и на едно сравнително добро познаване на съвременните психологични и психотерапевтични достижения и практики. 

-          Гъвкавост, промени.

Нищо в този свят не е статично. Може да се наложи смяна на тренировъчната зала, похвати, тренировъчни последователности и структура, фокус в ударни или борцови аспекти, техника, физическа и психическа издръжливост или силова натренираност.

Нужно е тренировките да бъдат разнообразни – освен в оборудваните за това зали и извън тях, в природни условия. Заниманията по Кудо сами по себе си са изключително интегрални – включват ударни, борцови похвати, тренировка „във въздуха (бой със сянка)“, взривна сила, физическа и респираторна издръжливост, силови кръгови тренировки, силови занимания със собствено тегло, т.н. уличен фитнес (лостове), спринтове и продължителен джогинг с или без тежести, стречинг, психическа устойчивост, психотерапевтични преобразуващи тревожността похвати, упражнения за фокусиране и свободно широко внимание (медитация)...

Самата специфика на Кудо единоборството, изключва ригидната скованост. Във всеки един миг са поемани огромни нива на неопределеност, компенсирани със собствената вътрешна сигурност и гъвкавост в спаринговото взаимодействие. Тоест, треньорът по Кудо обучава занимаващите се в приемане на нормалната външна несигурност като радостно предизвикателство. Външна несигурност, поемана на фона на дълбока вътрешна сигурност и самообладание.

Гъвкавост се проявява и при организирането на състезания: във взаимоотношенията с поканените клубове, в уреждането на помещение и настаняването на гостуващите и т.н.

-          Приемане на непълното познание, постоянно учене.

В психологията е известен т.н. Дънинг-Крюгер ефект. Колкото повече човек разширява кръга си на познание, толкова повече допирните му точки с непознатото се увеличават. Интелигентният треньор по Кудо разбира, че колкото повече знае и може, толкова повече познанието за малкостта на собствените му годности става по-интензивно. В даден момент той се научава да знае, че знае, но че това му познание и умения са малки, много малки – нищожни спрямо безкрая от необятни възможности.

Така в треньора се появява известно смирение. А през него и мъдрост. Приемайки собтвеното си незнание, треньорът търпеливо успява да приеме това и на обуаваните от него, за да ги преведе през собствената им пътечка на знанието и моженето.

-          Партниране.

Кудо клубовете се явяват система от малки клетчици, работещи за целостта на световния Кудо организъм, провеждащ добрите етични стандарти на един по-хармоничен човек и живот в хармония с природата.

Кудо е много широка дисциплина и е отворено за взаимодействие с различни други школи: бойно самбо, мма, бокс и кик бокс, борба и др. В основата на всяко взаимодействие стоят личности. Това, което прави Кудо интегралността така успешна, е именно личността на треньора – широка, себеовладяна, дружелюбна, споделяща качествата на задружната човещина.

-          Етичен кодекс, дисциплина, йерархия.

В основата си Кудо взаимства от етичния воински кодекс Будо: дисциплина, структура, йерархия, уважение, здраво подчинение пред авторитет, здрава жертвеност, смирение, интензивно заявяване и дух на победа, етичните стойности на една здрава нравственост и естестичните на красотата. Без този воински кодекс, Кудо деградира до едната техника и себеналагане, но губи всичко, което го прави различно...

Осу!

................

Орлин Баев, естествен психотерапевт и кудо треньор