Откъс от интервю, взето от Роман Анашкин, президент на руската Кудо федерация:
Какво е Кудо?
Кудо често е наричано изкуството на реалния бой, а слоганът му е "КУДО - по-реален е само животът!". И това не е случайно. Схватките в Кудо наистина много приличат на реална улична битка. Всъщност, бойците са направлявани от ясно регламентирани правила, а уважението към противника, съотборника, съдията и треньора, са над всичко. Когато кудокът е облечен в ежедневна дреха, по никакъв начин не може да бъде причислен като част от света на бойните изкуства. Тук отсъстват счупените като в бокса носове, сплесканите борбени уши и други "отличителни знаци", носени от състезателите доживот. За предпазването на лицето и съхраняването на гросмайсторския (интелигентен, бел. ред.) облик, помага специалният шлем, ползван от трениращите. Затова понякога Кудо се нарича бойното изкуство с човешко лице - буквално, но и преносно, като стабилна нравствена основа.
Извън тези неоспорими преимущества, Кудо обучава на нещо изключително важно - учи се не само ръкопашен бой, но и се възпитава духът. Кудо залага и укрепва в практикуващите моралните и нравствени принципи на обич към живота и взаимно уважение. Кудо е пряко свързано с източната философия и нейните принципи. Така във философията му са заложени духовното въздигане и възпитанието на човека чрез пътя на воина, будо. Съзнателният подход към синтеза от най-ефективните бойни техники за водене на ръкопашен бой се ползва на фона на главната цел - единението с духа.
Може ли хармонично да се премине от Кудо към мма, свободна борба, самбо, кик бокс и др. стилове и обратно?
Възможно е и се случва, но хармонично, рядко. Защото в мма, бойното самбо, бокса и т.н., отсъства духовността, основна за Кудо. Липсва поклонът към източната философска и културна традиция, няма го култът към уважението като в Кудо. Тоест, технически преходът е лесен, но наличието на силен акцент върху нравствения дух, го прави по-труден.
Няма ли опасност кудоките да ползват уменията си на улицата, в училище, в обществото?
Самата среда, в която се провеждат занятията, тренира човека другояче. Освен изграждане на бойни умения, Кудо е система за възпитание в духовния план. В Кудо вземаме най-доброто от японската култура: почит към традицията, уважение към старшия и съотборника. Това се обучава в самите тренировки. Ето, човекът влиза в залата - покланя се. Приближава се към треньора, покланя се. Когато започва и завършва тренировката, покланя се. Преди и след двубой, поклон, с който се ражда известно смирение и братски дух. Когато човек започне да тренира, идва със своите си особености. Някой е воден от обидата, от нараняванията си, от преживените в живота унижения и травми. Друг е хиперактивен и трудно се фокусира, трети е по-муден и ленив...
Когато обаче човек попадне в тренировъчното дожо (зала за тренировки, бел. ред.), получава поведенчески и нагледен пример за качествено общуване с наставника, с партньорите, да уважава дори противника. Учи се на благодарност за възможността да тренира и работи над себе си, да се усъвършенства и израства. Отношението на смирен респект към себе си и другия се акумулира, обуславя се като алгоритъм на социално поведение. То е както детето се учи да говори естествено подражавайки. Слуша и постепенно започва да проговаря. По същия начин в залата трениращият се възпитава на нравствено общуване, което пренася и извън нея. Когато получените в Кудо бойни умения станат действително опасни, човекът е станал различен - просто не му е интересно да се държи заплашително в обществото, отвъд това е.
Какъв е смисълът от карането на детска триколка, когато умееш да пазиш равновесие на велосипед с две гуми? Така и на тренирания в Кудо, му е безинтересно да кара колелцето на незрялостта си, а придобива равновесието и самообладанието да се изразява в съревнование със зрели и равни нему хора. В Кудо, в състезания, а в живота, в предприемачески умения и развитие.
Наставникът-треньор не е някой, който учи единствено на комбатна техника. В хода на тренировките, наставникът наставлява, учи що е това животът. Обучавайки на спаринг, учи човека как да живее живота си. Учи на отгатване възможните мисли, тактики и стратегии на опонента. Някой залъгва, прави подвеждащи движения - всичко това се случва в живота. Някъде човек упорито изтърпява и преодолява, някъде е под голямо напрежение, но го удържа и превзема инициативата - същото е в живота ни. Това е първото.
А второто - треньорът, естествено, обучава в традициите и поведението при сблъсъка на битките в залата и житейските изпитания. Възпитава уважение - към съперника, към партньора, към системата, която го обучава и социалната система, към старшия и по-възрастния. Трениращите често се обръщат към треньора си за житейски насоки - за дома, за отношенията, за партньорството си, за професионалните си трудности... Добрият треньор в длъжен да се интересува как подопечните му живеят и се държат извън пределите на залата. Опитва се да им предаде цялостния си опит и да им помогне с каквото може. Защото можем да се учим от синините и цицините си, а можем и от историите, които ни разказват не само тези на едно дередже с нас, а от виделите две и двеста, вече преминали пътя, по който тепърва ние минаваме.
Роман Анашкин, президент на руската Кудо федерация
............................................................
Превел от руски: Орлин Баев
x
